“Там където слънчевите лъчи първи докосват Земята,
Там където миналото среща бъдещето,
Там където времето тече по свой собствен ритъм
Там където Земята пази своите тайни,
Там живее гроздето!“

Винарска изба „Джинвира“ е малка семейна винарна, намираща се в центъра на с. Брестовица. Районът е известен с хилядолетни традиции в отглеждането на лозя и производството на отличаващи се бели и червени вина. “На 2 април 1940 г. нашият прапрадядо регистрира първата си фирма с наименованието Лоза” – Георги Джингаров.
Основната дейност е свързана с търговия и износ на грозде, плодове, зеленчуци, земеделски продукти, произведения в прясно и в преработено състояние. Нещата бързо потръгват, а основен пазар е Германия. Изнасят се предимно грозде в прясно състояние, мармалад и вино“. – разказват потомците му

Производството и търговията продължават с пълна сила, а броят на вагоните, товарени от гара Кричим (днес град Стамболийски), нараства с всяка изминала година. За добро или за зло, не след дълго политическата обстановка в Европа и в страната се изменя коренно. Това, което е било придобито и натрупано с много труд, изведнъж изчезва, а професията, упражнявана с любов и всеотдайност през годините, престава да има същото значение. Следва мрачен половинвековен период на големи сътресения в социално и стопанско отношение, в следствие на което предприемаческият дух бива напълно унищожен, за да се възроди отново чрез наследниците на рода в нашето съвремие. 

Закърмен с родовите истории от своята баба, търсещ духа на своите предци, в един момент Павел Джингаров решава да загърби модерния свят и добре платено си работно място с многообещаваща кариера. Едва на 20 г., той се завръща към корените си, за да се превърне в стожер за възстановяване на родовите традиции в лозаро-винарството и семейното предприемачество. Със своята съпруга – Рени Джингарова, която неизменно го следва през всички трудности и изпитания , те поставят началото на възродения бизнес, започвайки с един наследствен парцел от 6,3 дка. Както всяко едно ново начало трудностите са почти непреодолими. Наследниците са много, а парчетата земя са малки и разпокъсани. Напредъкът е почти незабележим през началния стадий. Изминават повече от 20 г., докато сем. Джингарови с упорит и всеотдаен труд успяват да доближат мащабите от предвоенното време. В крайна сметка сплотеното семейство успява да възвърне блясъка на някогашната предприемаческа слава и доброто име на своите предци. 

Въпреки множеството материални трудности, срещани по пътя, Павел Джингаров нито за миг не остава на заден план семейството си и духовността. Закърмени с любов към занаята, израстват и двете им деца: Георги Джингаров (днес на 28г.) и Таня Джингарова (днес на 13г.). Макар съвсем невръстна, Таня бързо навлиза в тайните на занаята, а за Георги сякаш други пътища не съществуват. През есента на 2018 винарска изба „Джинвира“ отваря вратите си, за да приеме за обработка своята първа реколта. С подкрепата на цялото семейство Георги насочва всичките си усилия за разработването на винарската изба, с горещо желание за утвърждаване в динамиката на нашето съвремие, стремейки се да покрие възможно най-високите еталони в занаята.

Лозовите масиви са разположени в древнотракийско землище, в околностите на с. Брестовица, където природа, вековни лозарски традиции и мистична античност се сливат в неповторима атмосфера. Местността, в която днес се отглеждат лозята, е била част от дъното на прадревен световен океан, известен на науката като ТЕТИС. Част от уникалността на тероара се дължи на факта, че тук е една от най-плодородните нанoсни почви на Балканския п-в. И никак не е случайно, че точно това място е избрано за отглеждане на лозови насаждения за добиване на вино от едни от най-прочутите древни винопийци – поклонниците на Дионис / Бакхус / Загрей / Сабазий – ТРАКИТЕ. 

Тероара – дар и предизвикателство!

Не е тайна, че превъзходните качества на гроздето, предпоставящи уникалността на виното, в значима степен се дължат на тероара. Климатът е умереноконтинентален, с оптимално разпределение на валежите през целия период на вегетацията на насажденията. Разположени в подножието на Родопите и в непосредствена близост до река Въча, масивите се проветрят от целогодишно въздушно течение, благоприятстващо правилното развитие на лозите. През зимата температурата често пада значително под нулата, но това обстоятелство не оказва негативно влияние, благодарение на технологията, по която се отглеждат лозята.

Технология

Отглеждането на лозята в стопанството, както и създаването на виното, е тясно свързано с прилагането на най-съвременни технологии, съчетани с древни практики, характерни за времето на траките. Имайки щастието избата да се намира в район, пропит с древна култура и история, в едно с уникални природни дадености, принципите на семейството са да следват неотклонно оставените от предците им завети, спазвайки най-добрите традиции на ЗАНАЯТА.

Използвайки знания и умения, завещани от деди им, те успяват да се справят с един от най-големите врагове на лозата – ниските зимни температури. Прилагат практиката, наречена „загрибване“, при която определен брой пръчки от всяко растение преди настъпването на зимния период се маркират и полагат в земята, и биват затрупани с почва. По този начин лозата презимува на топло до преминаване на опасността от зимни измръзвания. Дори в най-суровите зими растенията не изпитват стрес от големите температурни амплитуди. Районът, в който температурите през зимата падат под -20С, е едновременно и възможност, и предизвикателство за постигане на неповторим резултат, характеризиращ високите качества на вината им.

Технологията позволява:

  • „Вечна младост” – Живот и развитие на лозата над 100 г., без това по никакъв начин да влияе на добива и качеството на гроздето;
  • Елиминиране на опасността от зимни измръзвания;
  • Индивидуален подход при третирането на всяка една лоза, тъй като технологията максимално ограничава използването на механизация – до 90% ръчен труд, което е истинско предизвикателство за нашето съвремие;
  • Визия – различна от класическите лозови масиви, със свой собствен чар и послание, буди възхищение от пръв поглед.